Психично здраве под окупация: Кога палестинците могат да се излекуват?

За сътрудника ми Мариам* всяка заран е молитва. След като остави децата си на учебно заведение в предградие покрай Наблус, тя се надява, че нищо няма да попречи на пътя й назад към тях, когато работният й ден завърши.

„ Живеем в затвор навън, където и да сме, в никакъв случай не се усещаме в сигурност. Нямаме възприятие за независимост. Не можем да отидем от едно място на друго, без да изпитваме този боязън... контролно-пропускателните пунктове, бойците. Дори и да не ги видите по пътя, постоянно се страхувате, че някой преселник ще нападна. Винаги се опасявам за сигурността на моето семейство, че те ще бъдат засегнати или засегнати по някакъв метод. Това е оня непрекъснат боязън, безпокойствие, което изпитваш “, сподели ми тя неотдавна, когато дойде на работа една заран.

Родители като Мариам живеят в непрекъснат боязън, тъй като децата не са пощадени от окупационното принуждение, с което палестинците се сблъскват всекидневно. Травматичният опит на различен сътрудник, Мохамед*, също илюстрира това.

Миналата пролет Али*, неговият 12-годишен наследник, беше на път за учебно заведение в Източен Йерусалим, когато израелски бойци, стоящи край пътя, го помолиха да спре и да покаже палестинската си персонална карта. Той попита за какво би трябвало да го прави, откакто това не е надзорен пункт и изясни, че ще закъснее за учебно заведение.

Един от израелските бойци физически го обездвижи, наранявайки го в чатала. Детето имаше рефлекса да отблъсне израелския боец в отговор на неочакваната остра болежка. Али беше арестуван и подложен под домакински арест за една седмица. Неговите родители ненадейно и наложително се трансфораха по едно и също време в гледачи и „ правоохранители “, което надълбоко повлия на фамилната динамичност.

В Източен Йерусалим, Газа и Западния бряг палестинците не познават „ обикновено “ от десетилетия. Психологическият резултат от окупацията и безмилостното подтисничество отеква във всички аспекти на палестинския живот.

От контрола на достъпа до вода и храна, до разрушаването на домове, контролно-пропускателните пунктове и ужасните случайни арести, децата, дамите и мъжете живеят в непрекъсната паника и боязън от вероятни закани.

За палестинците унижението от страна на окупационните сили е ежедневна грубост, която би трябвало да се понася безмълвно, с цел да се избегне по-нататъшна ескалация на принуждение. Това има изключително тежко влияние върху мъжете, бащите и младите юноши, които се усещат обезсилени.

Изправени пред потисничеството, човечността и опитът на палестинците са непрекъснато отричани. Причиненият боязън и беззащитност от ранна детска възраст засягат главните вярвания и държания. Децата научават, че светът не е безвредно място да бъдат себе си, че те са непрекъснато под опасност, тъй като просто са това, което са. Този светоглед, натрапен на палестинците, разрушава фантазиите и убива вярата.

Освен това, окупационното принуждение – без значение дали става дума за набелязването на деца като столица на палестинското общество или изгарянето на маслинови дървета като занаят и знак на привързаността на палестинците към тяхната земя – поражда контузия, която се предава от потомство на потомство.

Това неизбежно визира палестинската обществена тъкан – в общностите и даже в фамилиите. Променя методите, по които хората се отнасят един към различен, подкопава доверието и поражда напрежение.

Много палестинци разказват живота под окупация като непрекъснато чувство за „ makhnouqeen “ или „ задушаване “; последните съвсем девет месеца бяха още по-лоши от това.

Настоящата война против Газа измества задачите на чистото, цялостно принуждение и гнет. Повече от 37 000 палестинци са били убити, в това число повече от 15 000 деца и повече от 84 000 ранени.

Зад тези цифри стоят истории за необозрима болежка и загуба. Майки, раждащи бебета под ужасния тон на бомбардировки, деца, понасящи мъчителната болежка от ампутациите без упойка, и здравни служащи, рискуващи личния си живот, с цел да лекуват пациенти в колабирала здравна система, увиснала на последните влакна на смирената непримиримост на палестинците. Поколения мемоари са заровени под руините дружно с телата на обичани хора, които не могат да бъдат извадени и заровени вярно. Знанието и образованието, насъбрани в продължение на епохи, са заличени в опожарените университети, учебни заведения, библиотеки и архиви.

Западният бряг и Източен Йерусалим също са очевидци на невиждано принуждение. Жертвите се усилват с плашеща скорост. Между 7 октомври и 24 юни 536 палестинци, в това число 130 деца, са убити и 5370 ранени. Ежедневните арести и случайните арестувания се усилиха фрапантно, в това число тези на деца, които постоянно биват преследвани във боен съд.

Военните набези на домове се ускориха, разрушават съня на фамилиите, тероризират децата и унижават бащите, които прекомерно постоянно са ограбени от свободата да пазят фамилиите си.

Палестинците постоянно са възхвалявани за тяхната забележителна устойчивост и неотстъпчивост. Когато са изправени пред опасността от заличаване, те неведнъж са показвали голяма храброст и увереност. Домовете, пътищата, светите места и лечебните заведения могат да бъдат разрушени и унищожени вечно, само че не и духът им. Палестинците не престават да упорстват пред колосалното човешко страдалчество.

И въпреки всичко възхвалата на палестинската неотстъпчивост не би трябвало да възстановява непрекъснато възходящото принуждение против палестинците. Това би трябвало да постави край. Никой човек не може или не би трябвало да бъде принуден да устоя толкоз дълго на това равнище на невиждана грубост.

Освен интернационалната взаимност, палестинският народ се нуждае от съответни политически дейности, които водят до морална и политическа отговорност. Международната общественост би трябвало освен да спре войната против Газа, само че и да постави безапелационен и корав завършек на израелската окупация на палестински земи.

Не може да има излекуване без признаването на дълбоката групова и историческа контузия, нанесена на палестинския народ; и не може да има самопризнание без осезаемо деяние и поета отговорност.

*Имената на хората, упоменати в тази публикация, са изменени, с цел да се отбрани самоличността им от угриженост за тяхната сигурност.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.